Когато си в 12 клас, светът изглежда едновременно огромен и страшно близък.

Всичко се случва наведнъж – рокли, костюми, планове, сбогувания, страхове, вълнение.
А някъде там, между последния звънец и първата наздравица, ти се чудиш: „Какво ме чака?“

Затова днес в блога на Eextra.eu събрахме най-силните, лични и истински послания от „порасналите“ – хора, които вече са минали по този път и се обръщат назад с една мисъл:
„Какво бих казал/а на себе си в 12 клас?“

Тези думи не са клишета. Те са писма от бъдещето – до младите, които днес вървят към своето ново начало.

„Не се страхувай, че още не знаеш какво искаш“

— Нели, 29 г., графичен дизайнер

"Мислех, че ако не съм избрала университет до април, значи закъснявам. Истината е – имаш време.
Пробвай, греши, сменяй посока. Най-важното е да не спираш да се питаш какво те кара да се усмихваш сутрин."

Послание към абитуриентите: Не всички пътища са прави. И в това има красота.

„Пази приятелствата, но не се страхувай да продължиш напред“

— Стефан, 35 г., предприемач

"Не всеки от твоите хора днес ще остане в живота ти. Това е нормално.
Истинските приятелства ще оцелеят и без постоянно присъствие. А новите ще дойдат, когато най-малко очакваш."

Прегърни хората около себе си днес – но не се вързвай за миналото с вина.

„Тялото ти не трябва да е перфектно, за да си красив/а“

— Ива, 31 г., фотограф

"Толкова се тревожех дали роклята ми ме прави по-дебела. А никой днес не си спомня как съм изглеждала.
Помнят, че съм се смяла, че съм танцувала, че съм била щастлива."

Най-красивата дреха е увереността. Облечи я.

„Не се страхувай от самотата – тя не е враг“

— Никола, 28 г., софтуерен инженер

"Първата година след бала беше... странна. Нов град, нови хора, малко самота.
Но там открих себе си. И това беше подарък, а не наказание."

Да си сам не значи да си изгубен. Това често е първата стъпка към това да се откриеш.

„Учи се да казваш 'не' още от сега“

— Виктория, 33 г., адвокат

"Опитвах се да угодя на всички – родители, учители, приятели, гаджета. Забравях себе си.
Сега знам: ‘не’ е пълно изречение и понякога е най-смелият избор."

Абитуриентството не е само сбогуване със средното образование, а и с навика да се правиш на удобен/удобна.

„Танцувай! Дори ако си мислиш, че изглеждаш глупаво“

— Мария, 27 г., учител

"На бала си седях почти през цялото време. Не исках да се изложа.
Но днес не ми пука как съм щяла да изглеждам – а съжалявам, че не се забавлявах."

Танцувай сякаш никой не гледа. Защото в един момент – наистина няма да има значение.

„Не се вкопчвай в плана – животът обича изненадите“

— Георги, 32 г., пътешественик

"Бях сигурен, че ще стана инженер. Днес водя групи в Перу, пиша блог и живея от това.
И никога не съм бил по-щастлив."

Неуспехът в един план може да е входът към твоята истинска мечта.

„Запиши си гласа на баба“

— Елена, 30 г., журналист

"Имам стотици снимки. Но нямам нито един запис с гласа на баба ми, която беше всичко за мен.
Ако днес можех да се върна, бих натиснала „рекорд“."

Снимай, записвай, съхранявай. Един ден ще е безценно.

„Снимките не са за Instagram – те са за теб“

— Християн, 26 г., творчески директор

"На бала се тревожех само как изглеждам в сторитата. А пропуснах да изживея самия момент.
Днес пазя само няколко кадъра, но помня един – където баща ми плачеше от гордост."

Остави телефона поне за малко. И просто... бъди там.

„Балът минава за една вечер. Себе си ще носиш цял живот.“

— Анонимно

"Не се опитвай да бъдеш като другите. Не лъскай обувките си, ако вътре в теб се чувстваш мръсен от съмнения.
Бъди честен със себе си. Това е най-доброто начало на зрелостта."

Най-важният ти бал не е този, на който присъстваш – а този, с когото си тръгваш.

Финал: Писмо до теб, който завършваш

Скъпи абитуриенте,
Може би сега си на ръба на нещо вълнуващо, може би се страхуваш, може би очакваш.
Каквото и да е – знай, че нямаш нужда да си готов. Имаш нужда просто да си жив. Да чувстваш. Да пробваш.

А ние в Eextra.eu сме тук да съхраним този момент – в кутия със спомени, в рамка с послание, в подарък с душа.
Защото абитуриентството не е край. То е писмо до теб – което сега тепърва започваш да пишеш.